Привет,
от два дни си мисля че наистина може би не ви е лесно с избора на магистърските си тези. Ако е така, не се притеснявайте – това е най-добрата част на всяко ново начинание. Тогава се очертават алтернативите, „възможните състояния на бъдещето“ от които трябва да изберете едно и след това да го направите реалност благодарение на вашите усилия. В същност между избора на тема за магистърска теза и нейното реализиране и процеса на въвеждане на иновация има много общо! Разбира се, това е и най-трудния в психологическо отношение период, защото тук несигурността е най-голяма. А повечето от нас са възпитавани да не обичат несигурността, търсим яснота и сигурност, особено ако може някой друг да вземе решението. Но ако ще се занимаваме с иновации – постарайте се да усетите чара на този период, оглеждането на различните възможности и избора на една от тях!!! Така ще можете един ден по-добре да разбирате изобретателите, предприемачите и иноваторите във всяка сфера на живота и да им помагате.
Все пак и живеенето в периода на несигурност има правила 🙂 Едно от тях ви го казах – темата трябва да ви е интересна! Давам си сметка, че не във всички курсове от магистърката програма ви е предавано достатъчно и може би не сте усетили онова в предмета, което е полезно, привлекателно, интригуващо. Но поне в някои от курсовете трябва да е станало.
Техническите параметри на дипломните работи са:
Обем – между 40 и 60 стандартни страници, като това включва титулна страница, съдържание, основна част – включваща увод, няколко глави и заключение; използвана литература и приложение. В текста на дипломната работа или като приложения може да се включват графики и табличи и снимков материал. Като приложение може да бъдат включвани и подбрани емпирични данни в покрепа на тезите в работата – интервюта, документи, архивни източници и др. Работата може да се отклонява от указания обем, но не повече плюс/минус 10%.
Сега за темите:
1. Първият вариант е хубав (емпиричен) кейс, в който да съберете достатъчно (не всички!) данни и да ги анализирате с използване на натрупаното знание през годината.
Пример: От курсовите при мен вече имаме две много добри теми, които могат да се развият като дипломни работи (магистърски тези, то е едно и също) – работата на Поли за бързозрейното сирене, и работата на Мартина за четирипосочния мотокар. Ако наистина на двете ви е интересно да работите по тези теми, можем да говорим конкретно какъв план да направим за тяхното развиване. Тук източникът на информация е важен – при Полина до колкото знам няма да има проблем за още няколко разговора с участниците, набиране на данни за разходи, продажби и др.; при Мартина – ако нямаш конктакти, мога да помогна. Преди време работих с основните пловдивски фирми които произвеждат мотокари и може да убедим някои от техните управители да сътрудничат – в Рекорд или в другите (Димекс, Херку, Апис).
До някъде също интересна тема е тази на Георги за Хdrive на БМВ – само че там проблемът е да се надхвърли филтираната рекламна информация за иновацията и се влезе в „кухнята“, да се набере информация за хода на процеса. Става дума за инвестициите, разходите, битката на алтернативи, разочарованията и т.н., които със сигурност са съпътствали тази иновация – на времето четох една книга за създаването на Рено Туинго (Renault Twingo), в която авторът (изследовател или журналист, не си спомням) беше взел интервюта от всички участници и беше проследил целия процес по създаване на този уникален автомобил до излизането му на пазара. Ако се намери нещо подобно за БМВ, може да стане. Другият вариант е ако знаеш немски да пишеш на участниците или да отидеш там и да вземеш 1-2 интервюта 🙂
Разновидност на този вариант е описание на хубави случаи на предприемачи и иновации по публикации в книги, статии, медии и др. Например случаят с фирмата „Орбител“ и нейните собственици Виктор Францес и Николай Горчилов – в нета има доста за тях, аз също съм ги интервюирал на времето.
2. Втори вариант – изявяване на важен проблем, с който се сблъскват иновативните българските фирми. Тук трудността е това да бъде проблем, за който има достатъчно литература (дори журналистически статии) или лесно да се намерят хора, от които да се вземат интервюта. Един такъв проблем може да бъде качеството на инженерното образование в университетите и необходимостта фирмите сами да си подготвят кадрите; друг проблем е защитата на интелектуалната собственост в България; трети проблем може да е излизането иновативни български фирми на международните пазари; четвърти – достъпът до финансиране от програмите на ЕС (за конкурентноспособност и др.), включително липса на умения да се пишат добри проекти и т.н.
3. Трети вариант – чрез магистърската теза да задълбочите познанията с в определена област (икономика на иновациите, маркетинг, защита на интелектуалната собсвеност, финансиране, счетоводство и др.). Целта е да прочетете по-задълбочено определена литература – например някое ново изследване, нова методика и т.н., като заедно с научния си ръководител конкретизирате областта. Всъщност работата ще се основава изцяло на литературни източници, като конкретните случаи са най-вече за илюстрация. Например преди няколко дни говорихме с асистент Мими Василева, че има много малко литература посветена за маркетинг на нови продукти – може да проучите няколко книги и статии по темата и систематизирате какво има като опит в тази област.
to be continued…
Иван Чалъков